Двигателните масла имат следните по-важни физически и химически свойства:
вискозитет
специфично тегло
индекс на вискозитета
температура на запалване
температура на застиване
съдържание на механични примеси
съдържание на изкуствени добавки
стабилност на маслото
Маслата се разделят на два основни вида.
Минерални масла
Минералните масла се получават директно чрез дестилация/ректификация от нефта без допълнителна обработка. Те са смес от много и най-различни въглеводороди. Състава на маслата варира с качеството на нефта и условията на получаване. По тази причина те са сравнително нискокачествени. За да се гарантират определени показатели, устойчивост и др. най-често е необходимо добавянето на адитиви/присадки.
Синтетични масла
Синтетичните масла се получават с изкуствени химични процеси и се състоят от един или няколко основни компонента. По тази причина те са по-устойчиви на високи температури а свойствата им могат да се контролират по-лесно. Поради изкуственото получаване те имат доста по-висока цена от минералните масла.
Класификация по SAE
Society of Automotive Engineers (SAE) дефинира вискозитета на маслата. Обозначенията имат вида "SAE xxW-yy" като числото преди буквата W (winter - зима) обозначава вискозитета при ниски температури (0°F), а числото след W - вискозитета при високи (работни) температури (210°F). Колкото по-голямо е числото толкова по-висок е вискозитета на маслото при ниски/високи температури. При ниски температури е желателно маслото да е с колкото се може по-нисък вискозитет, с което се улеснява стартирането на двигателя. При работни температури обаче е желателно той да е достатъчно висок, за да се гарантира доброто смазване на двигателя. Тъй като вискозитета на повечето вещества намалява рязко с температурата, за да се гарантират едновременно и двете условия на маслата се добавят например различни полимери с пространствена структура която зависи силно от температурата. При ниска температура полимерната верига е под формата на "топчета" а при висока те се "разгъват" и увеличават изкуствено вискозитета на маслото. Маслата със SAE 5W-yy или по-ниски са обикновено синтетични, докато стандартните минерални масла имат вискозитет от порядъка на SAE 15W-40 или SAE 20W-40.
Видове двигателни масла, класифицирани по индекс на вискозитета.
0W-20
5W-20
0W-30
5W-30
10W-30
0W-40
5W-40
10W-40
15W-40
20W-40
5W-50
10W-50
15W-50
20W-50
10W-60
Класификация по API
Класификацията на American Petroleum Institute (API) дефинира качествени показатели на маслото. Тя има вида "API-Sx" за бензинови двигатели (S-Service) и "API-Cx" (C-Commercial) за дизелови двигатели. "x" е буква която показва качеството на маслото, колкото тя е по-"голяма" толкова по-високи са качествените показатели. Масло с API-SB е следователно по-качествено от масло с API-SA. Актуалните моторни масла имат API-SJ или по-високи (бензин) и API-CE или по-високи (дизел). API отразява условията в САЩ (температури, конструкция на автомобилите и др.). Освен нея съществува и класификация на на армията на САЩ (MIL).
Класификация по ACEA
Класификацията на Association des Constructeurs Européens d’Automobiles (ACEA) отразява условията в Европа. Различните приложения на моторните масла по европейската класификация на ACEA са описани със следните букви:
A1 Категория за т.н. Fuel-Economy –моторни масла с особено нисък High- Temperature-High-Shear –вискозитет (HTHS, <3.5 mPas ). Предпочитани класове на вискозитет са: XW-30, XW-20.
A2 Категория за общоприети и лесно течливи моторни масла.
А3 Категория за общоприети и лесно течливи моторни масла с по- високи изисквания от А2. Превъзхожда А2 по отношение на загубите при изпарение, чистотата на буталата и стабилността при окисляване.
A5 Категория за общоприети и лесно течливи моторни масла. Отговаря на А3, но с по-нисък HTHS-вискозитет. При тестване с масло 15W-40 се наблюдава намаляване разхода на гориво с минимум 2.5%.
Дизелови двигатели за леки автомобили
B1 Категория за Fuel-Economy-моторни масла с особено нисък HighTemperature-High-Shear-вискозитет (отговаря на A1).
B2 Категория за общоприети и лесно течливи моторни масла.
B3 Категория за общоприети и лесно течливи моторни масла. Превъзхожда В2 по отношение на износването, чистотата на буталата и стабилността на вискозитета при отделяне на сажди.
B4 Нова категория за дизелови двигатели с директно впръскване(TDI).
B5 Отговаря на ACEA B4, но с по-нисък HTHS-вискозитет. При тестване в сравнение с масло 15W-40 се наблюдава намаляване разхода на гориво с минимум 2.5%.
C1 Нова спецификация от 10/2004 за дизелови двигатели с филтър за твърди частици. Съдържание на сулфатна пепел: макс. 0.5%. С по-нисък HTHS>2.9mPas (Ford).
C2 Нова спецификация от 10/2004 за дизелови двигатели с филтър за твърди частици. Съдържание на сулфатна пепел: макс. 0.8%. С по-нисък HTHS >2.9mPas (PEUGEOT).
C3 Нова спецификация от 10/2004 за дизелови двигатели с филтър за твърди частици. Съдържание на сулфатна пепел: макс. 0.8%. С HTHS >3.5 mPas (Daimler Chrysler / BMW).
C4 Нова спецификация от 02/2007 за за дизелови двигатели с филтър за твърди частици. Съдържание
на сулфатна пепел: макс. 0.5%. С HTHS >3.5 mPas (RENAULT).
Товарни автомобили с дизелови двигатели
E1 невалидна
E2 отговаря на MB 228.1
E3 невалидна от 10/2004
E4 Базирана на MB 228.5. Няма тест на двигател OM 364 A, но има на Mack T8 & T8E, удължени интервали за смяна, подходящо за Euro III- двигатели.
E5 невалидна от 10/2004
E6 за двигатели с EGR, с или без филтър за твърди частици и за SCR DeNOx катализатори; препоръчва се за двигатели с филтър за твърди частици в комбинация с несъдържащо сяра гориво, съдържание на сулфатна пепел< 1%.
Е7 За двигатели без филтър за твърди частици (повечето двигатели с EGR и SCR-DeNOx катализатор). Съдържание на сулфатна пепел –макс. 2%
Някои производители на автомобили дефинират собствени класификации за качеството на маслата (VW, BMW и др.).
Само масла, които отговарят и на класификацията на производителя, могат да се използват в тези автомобили.
източник:Уикипедия
Няма коментари:
Публикуване на коментар